МУДЖАХИДЍНИ мн., ед. (рядко) муджахидѝн, м. В някои мюсюлмански страни, като Афганистан и др. — въстаник, войник, наемник, борещ се за тържеството на ислямската идея и за самостоятелно развитие на страната си.

— От араб. mücahit 'борeц' и din 'вяра'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)