МУ̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на муден. Той [председателят] беше мъчно подвижен, тромав, .. Жените се дразнеха и сега от неговата мудност. Ст. Даскалов, ЕС, 240. Тя [Едит] крачи мълчаливо, като се мъчи да прояви героизъм, но мудността на стъпките и лекото олюляване издават, че едва се държи на краката си. Б. Райнов, НН, 411. Прибираха се в селото с непреодолима мудност на хора, които никога не могат да бъдат близки. Д. Вълев, Ж, 133. Най-главните борси са се отличили в крайни сдържаност и мудност в земания-даванията. Бълг., 1902, бр. 524, 2.