МУДРЕЛЮ̀Б м. Остар. Книж. Философ. Отидох пак при моя мудрелюб и му рекох: зер ся не стидите в онова время злощастни да ся називате. БКн, 1859, кн. 10, ч. II, 321. И действително намерих, че под условието малоразумия, не желаем никак счастлив да съм. Това нещо предложих на мудролюбите (философите) и они са на моето мнение. БКн, 1859, кн. 10, ч. II,321-322.