МУ̀ДРИЙ, -ая, -ое, род. му̀драго, мн. -ии, прил. Остар. Книж. 1. Мъдър. — Помислете, тате, ако го пуснете няколко време да се помъчи, неще ли той да се превърне и да се изпрати? Или в това училище на теглото ще да си остане сѐ безпътен и тогава — тежко си на оня баща, който загуби високий и мудрий съвет по своето нема̀рение! Н. Бончев, Р, (превод), 8. Сродници го често смущаваха, / на просяци, що всегда слугува. / .. / Но на това нищелюбец мудрий / думаше им: „Оу! Що сте безумни, / еда Христос сам не слугуваше / оученикам и ноги миеше.“ К. Огнянович, ЖА, 17. Утешение ярости е дело мудраго человека. Й. Стоянович, ДСС (превод), 39. Така и аз, според силата си ся трудих и ся труда не да покажа себе си за нещо, понеже можа и аз да кажа както рече и мудрий Сократ: „това знам, че нищо не знам“, но искам да покажа каквото съм длъжен да принеса за българското просвещение. Ем. Васкидович, ПП (превод), III.
2. Като същ. мудраго. Мъдър човек, мъдрец. Един само ден на едного мудраго чини повече от всичкий живот на неученаго. А. Гранитски, ПР (превод), 45.