МУДРОГЛУПЀЙШИ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Ирон. Глупав, мудрословеснейши. Мудроглупейшите и изряднейшите последователи на нашия Сумароков (..) почтените господа Пърличев, Сапунов, Пискюлиев, .. сички ще та потеглят, щеш не щеш, на съд пред парнаските богове. Хр. Ботев, Съч. 1929, 61-62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)