МУДРОСЛОВЕСНЀЙШИ, -а, -о, род. -шаго, дат. -шому, мн. -ши, прил. Остар. Книж. 1. Титла, почетно приложение към името на учен, на книжовник, философ. Защо аз, .., да не стана министър на българското просвещение и защо аз да не напе четам на фараоново иждивение статистиката на „мудрословеснейшия и изряднейшия из всех болградских учителей“ Василия Стоянова Жеравченина? Хр. Ботев, Съч. 1929, 92-93.
2. Индив. Ирон. Глупав; мудроглупейши. И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванале да растат различни литературни зеленчуци. Хр. Ботев, Съч. 1929,115. — За да бъде литературата истинско изражение из премъдрата глупост на д-ра Богорова, .. са назначава за министър на българското народно просвещение мудрословеснейшият патарок Василий Чолаков. Хр. Ботев, Съч. 1929, 107.