МУДРОСЛО̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. В съчет. с притеж. местоим.: ваше, негово, тяхно — почетно име на учен, книжовник; мудрословеснейшество. В 1867 година аз имах щастие да са опозная с негово мудрословие (тая дума земам из „Македония“) отца Балабанова, когото преди малко време разстриже българския народ. С, 1872, бр. 34, 271.