МУДРУ̀ВАНЕ мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от мудрувам; мъдруване, мъдърствуване, мудроствуване, мудурствуване. Гордостта, вироглавството и прекаленото хитруване и мудруване на някои си фандосани наши младежи .. — ето причината на раздорите и несъгласието ни! НБ, 1877, бр. 63, 248.