МУДЯ̀НИ, мн., ед. (рядко) мудя̀нин м. Истор. Изчезнал народ, населявал азиатската територия на днешна Турция, Азербайджан и Иран; мидийци. Най-знаменитите в старо время народи: асирияне, мудяне, гръци и римляне, последователно царствовали над землите, от които е днеска Азиатска Турция. Ив. Богоров, ВГД (превод), 268.