МУЕЗЍН м. Диал. Мюезин; муезинин. — Тука ще издигна молитвен дом на Аллаха и от високото минаре муезинът ще разгласява славата по четирите краища на света. Ив. Гавазов, Съч. ХIV, 154. Рамазан е. Запалените фенери на минаретата са увиснали между небето и земята — пеенето на муезин възвестява часа на последната молитва атсия. С. Сивриев, ЗСБ, 45. Някога тук почервенявало от фесове и чалми, гласът на муезина се разливал от минарето на малката джамия. Ст. Станчев, НР, 182. От долнето духовенство са: имамите, които отслужват обикновений намаз по джамиите и муезините, които от минаретата свикват народа на молитва. Лет., 1871, 83.