МУЕЗЍНИН, мн. муезѝни, м. Диал. Мюезинин, мюезин, муезин. Сега с мъжа си по цял ден се гледат и не намярват дума да си рекат, а вечер — щом се наяде той, бърза, още преди муезининът да се изстъпи отсреща на минарето, да слезе на одаята. П. Тодоров, И II, 19.