МУЖЕСТВО̀, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мъжество. Агисила попитаха: мужеството ли е по-горно или правдината, а той рече: ако бяхме вси праведни, не ни требаше мужество. П. Берон, БРП, 48-49. Александър даде им [на князете] своето отечество Македония, .. Еще же даде им и титла кралска за нихното мужество, и за великата победа, щото направи сос них по вселенная. Хр. Павлович, Ц, 11-12. Известието на малкото това сражение, ако и нашите войни отлично мужество да показаха, причини обаче в града ни глубоко впечатление. ЦВ, 1855, бр. 255, 5. — Не, ти няма да умреш, ти не бива да умираш, .. Ако ли така е речено и нито със сила, ни с молитва, ни с мужество, с нищо не може да се отклони от тая горка судбина, то щем заедно да умрем. Н. Бончев, ТБ (превод), 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)