МУЖЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до мужик. У него са съчетани и болшевишката страстност и мужишката стопанска пресметливост, смелата откровеност и хитрината, доверчивостта и проницателността. ОФ, 1950, бр. 1868, 4.
2. Остар. Книж. Характерен, присъщ за прост, необразован човек. Взеха [Англия и Австрия] да са наслаждават с мисълта: „Русия е мужишка, ний до века ще я надхитруваме дипломатически“. НБ, 1876, бр. 44, 171. Мужишки нрави.