МУЗЀЙ, -eя̀т, -eя̀, мн. -eѝ, м. 1. Учреждение, в което се събират и съхраняват старини, произведения на изкуството, научни сбирки, предмети и произведения на знаменити личности и др. под., за да бъдат достъпни за разглеждане от хората. Читалището притежаваше множество римски предмети, турски ръкописи и документи от Възраждането. Всичко това заслужаваше да се подреди в музей. Д. Димов, Т, 222. Археологически музей. Етнографски музей. Окръжен музей.
2. Сграда или комплекс от сгради, в които се помещава такова учреждение. В Барцелона каталонците са построили един музей, където е показано цялото каталонско изкуство — от римските стенописи до най-новите художници. А. Каралийчев, С, 87. Те [хората] не го [чужденеца] изпущат нито за миг от ръцете си: качват го на трамваи и омнибуси, пъхат го в подземната железница, водят го из музеите. Св. Минков, ДА, 53-54. Музеите и галериите на Рим, Флоренция и Неапол предлагаха гениални творби от миналите времена. НК, 1970, бр. 52, 3. Аптека музей. Дом музей. Къща музей.
3. В съчет. с град, село, селище. Населено място, което външно бива запазвано непроменено, поради уникалната си архитектура и пространствено решение. От няколко дни в Копривщица се снима цветен научно-популярен филм за архитектурата на града .. Ето ни пред града музей. Това е и началото на филма „Копривщица“. ВН, 1958, бр. 2131, 4. Външните снимки на филма са правени в Габрово, в селото музей Боженци край града. ВН, 1964, бр. 3860, 2.
4. В древна Гърция — храм на музите (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).
5. Част от двореца на Птоломей I (III в. пр. Хр.), в която се помещавала прочутата Александрийска библиотека (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).
◊ За музея съм. Разг. Много съм стар, изхабен, износен. Той погледна палтото и се усмихна: — то е, тъй да се каже, добро за музея. Й. Йовков, ЖС, 10.
— От гр. μουσεῖον — Ив. Богоров, Всeобща гeография за дeцата (прeвод), 1843.