МУЗИКА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до музиката като изкуство. В репертоара на „Дубровнишките летни игри“, които са известни и в чужбина, се включват музикални и драматически произведения. Т, 1955, кн. 11, 36. Народната опера представи на 30 миналия месец, .., музикалната драма „Кармен“ от Бизе. К, 1925, бр. 60, 4. В най-тихите и потайни часове на късните вечери, .., тя [Хаваджиева], излегната на отоманката пред радиото, слушаше прекрасни музикални късове. Г. Караславов, Т, 23-24. Хоровата песен е най-популярният и най-достъпен за широките народни маси музикален жанр. НК, 1958, бр. 45, 1. Музикален епос. Музикален фолклор. Музикална класика. Музикална комедия. Музикални пиеси. Музикално встъпление.
2. Който е елемент на музиката като изкуство. И направата, и металическият сплав са имали секрета си, а различните гласове на звънците от един комплект напълно се съгласуваха със законите на музикалната гама. Й. Йовков, Разк. I, 31. Като златен къс [птичката] пада в клоните на някоя акация или черница. След малко оттам се чува подсвирване, като че някакъв флейтист изсвирва красива музикална фраза. Ем. Станев, ЯГ, 87. Музикален звук. Музикална линия. Музикална ска̀ла. Музикални партии.
3. Който е предназначен за изпълнение на музика (в З знач.). В дълбочината на залата се явява висок, кокалест мъж с енергично и внушително лице, .. Той сяда на стола и държи в ръцете си огромен музикален инструмент. Η. Фурнаджиев, МП, 97. Музикален театър. Музикален шкаф. Музикална зала.
4. Който е свързан със създаването или пресъздаването на музика (в З и 4 знач.). Той беше прочут и вещ музикален критик. Й. Йовков, Разк. I, 180. Там беше програмата на музикалната вечеринка. Ив. Вазов, Съч. ХI, 61. — Тя и сега още .. на музикалните вечери, които устройваше често у дома си в чест на някой нов приятел, никога не пропущаше случая да изкаже болката си, че на времето си не се е хвърлила на сцената. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Музикален колектив. Музикален конкурс. Музикален репертоар. Музикален съпровод. Музикални фестивали.
5. Който е свързан с музиката като обект на изучаване и обучение. — Тя има чуден глас! Последна година е в Музикалната академия! — пояснява Беба. Св. Минков, РТК, 148. Вместо да следва по търговия, Кольо тайно се записва в музикалното училище — да учи пеене. М. Кремен, РЯ, 94. По онова време детската музикална певческа литература била твърде бедна. Ст. Грудев, ББ,14. Детско музикално възпитание. Музикална грамотност. Училищно музикално обучение.
6. Който притежава способност точно да възприема или възпроизвежда музика (в З и 4 знач.). — Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален, няма глас. Й. Йовков, М, 18-19. Музикален народ. Музикален слух. Музикално ухо. Музикално чувство.
7. Който звучи приятно, който е звуково хармоничен; мелодичен. Той никога не бе подозирал, че българският език е тъй музикален. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 20. Без да ща почти почнах да чета „Мехурко“, .. Когато я свърших, дойде ми да съжаля, не че тя не е по-дълга, а че цялата литература не състои чисто и просто от такива прелестни творения на народната фантазия, изваяни в хубави музикални стихове. К. Величков, ПССъч. VIII, 253. Музикална реч.
◊ Музикално ударение. Езикозн. Ударение, което се основава на различия във височината на тона в сричките.