МУЗИКА̀НТ м. 1. Лице, което се занимава с музика, което има за специалност музика. Накарайте един музикант да изхвърли някоя нота за улеснение и защото тъй ви се ще — няма ли той да ви изгледа както се изгледват умопобърканите хора? Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 132. Всичко това, естествено, огорчавало дълбоко младия учител, ала той, убеден в правилността на разбиранията си, продължавал да следва своя път на педагог-музикант. Ст. Грудев, ББ, 14.
2. Лице, което умее да свири на някакъв музикален инструмент. Из една проста кръчма изскачат звукове от цигулка и дайре, приглашени от раздирателни песни на цигани музиканти. Ив. Вазов, Съч. Х, 17. Бият се сърби, българи, / .. / Най-напред падна млад Тодор, / млад Тодор, млад музикант. Нар. пес., СбВСт, 94.
— Нем. Musikant.