МУЗИКОЛО̀Г, мн. -зи, м. Специалист по теория и история на музиката; музиковед. „Хорът “Родна песен„ — както пише музикологът, — може да се каже, става любимото създание на майстора и четирите години на неговото съществуване съставят най-хубавото време от неговия живот“. Ст. Грудев, ББ, 22.
— От фр. musicologue или нем. Musikolog.