МУЗИКОЛО̀ЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от музиколог; музиковедски. Дисертацията е истинска изненада за световните музиколожки среди. Тя доказва съществуването на отмиращи остатъци от много стара звукова система, която напомня за една висока музикална и танцова култура, загатната от митологията на древните траки, фригийци, елини. ЗБ, 2011, бр. 34, 10. Музиколожки анализ. Музиколожки изследвания.


Източник: Речник на българския език (онлайн)