МУЗИКОСЛОВЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Почетна титла, давана на лице, което владее църковно пеене; мусикословеснейши, мусикословесни. Псалтът свали шапката си, поклони се още по-ниско .. Хрисантов погледна с изумление на него .. А музикословесният се усмихваше твърде приятно и продължаваше да се кланя твърде учтиво. Ив. Вазов, Съч. VI, 197.