МУЗИЦЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Муз. Отгл. същ. от музицирам. В изпълнението на оркестъра личи взискателността към точно и детайлно музициране. ЛФ, 1959, бр. 1, 3. Неговият [на диригента] мисловен процес при музицирането достигаше до съвършената анализа на произведението, търсещ всичко скрито в архитектурата на партитурата. БНТ, 1940, бр. 194, 1. Ансамблово музициране. Камерно музициране. Хорови музицирания.