МУ̀КА ж. Остар. и диал. Мъка. Когато изперво видях по другите места, че децата начеват да четат на книги, писани по техния язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразно муки теглят горките деца. П. Берон, БРП, 2. Методий, .., написа .. второе пришествие Христово как праведниците ще стоят от десна страна и ще се веселят в рай и как грешниците ще стоят от лява страна и ще се мучат во вечна мука. Хр. Павлович, Ц, 29. А знаеш ли що е мука било додека се направи? .. Кога се правило това кале, една баба девет люлки люляла, а другите сe н̀осиле песок, а мъжете правиле дуарете наоколо. Нар. прик., СбНУ V, 184.
МУКА̀, мн. няма, ж. Остар. Брашно. Собствените съществителни имена и някои веществени немат множествено число, като: Петър, Елена, мука, сол. Ив. Момчилов, ПСЕ, 11.