МУКАЀТ неизм. прил. Остар., сега простонар. Обикн. в съчет. със ставам, съм. Който има грижа за нещо, който намира време и се заема да направи нещо. Той за ядението си е май мукает и такава работа я свършва отрано. Още преди черква е купил рибата си. Ил. Блъсков, ТСР, 11. — Ама гледай [царската дъщеря] со мукает да я носиш, за да не я убиеш со ноктите си нещо. Нар. прик., СбНУ ХI, 124. — А къщата кога ще достроиш? Като идвах насам, едва не те отминах, .. Пари ли не стигат? — Ами, пари .. Пари имам, нали ми отпуснаха като на пострадал. Но все не ставам мукает. Ем. Манов, ДСР, 218.
— От араб. през тур. mukayyet 'внимателен, прилежен'. — Друга форма: мукая̀т.