МУКАЕТЛЍЙКА ж. Остар., сега простонар. Жена, която има грижа за нещо, която намира време и се заема да направи нещо. Стрина Венковица и трошии всякакви всяка есен ще наложи, .., и създърмата ще добре да извари и да я зачува, и какво не, и какво не! Чудна домовница бе тя и много мукаетлийка! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168.

— Друга форма: мукаятлѝйка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)