МУКАЕТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар., сега простонар. 1. Който има грижа за нещо, който намира време и се заема да направи нещо; мукает. — Той, да ви кажа правата и здравата, е човек мукаетлия за борча си, не бойте се. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 6.
2. Като същ. мукаетлѝя, мн. мукаетлѝи. Човек, който има грижа за нещо, който намира време и се заема да направи нещо.
— Друга форма: мукаятлѝя.