МУКАЕТЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Грижовност, старателност. Па сѐ ще да я пофали зарад нейния уред и мукаетлък, зарад нейната набожност и зарад милосливото ѝ сърце. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 177. „Ориенталски ритъм, моето момиче“, както би казал доцент Градев; като семиотик, който човърка отвътре думите и умува над смисъла им, той мразеше думи като „мукаетлък“, разбираеми за всеки българин и напълно непонятни за чужденеца. Г. Мишев, ДМ.
— Друга форма: мукаятлъ̀к.