МУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Муча. Из разградените дворища и по кривите тесни улички кукуригаха петли, .., мукаха крави. Г. Русафов, ИТБД, 169. — Чувай! Елените мукат. П. Росен, ВПШ, 90.
2. Прен. Издавам проточени звукове, подобни на мучене; муча. В най-тихите и потайни часове на късните вечери, когато самодоволният ѝ съпруг, .., спеше блажено и мукаше от удоволствие в съня си, тя [Хаваджиева], .., слушаше прекрасни музикални късове. Г. Караславов, Т, 23-24.