МУ̀КАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мукам; мучене, мук1. Чуваше се из махалата нейде само лай на кучета и мукане на крави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 140. Издалеч се чува хлопот, шум, мукания на крави — добридялчани бягат в Балкана. П. Тодоров, Събр. пр II, 59.