МУЛА̀ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. За беззъб човек — прехвърлям нещо из устата си като се мъча да го сдъвча с ченетата си; млащя, жулавя. Вторачили се людете — Търпана, накичен с китки .., държи бокала с вино и още мулави с устата хляба, дето са му поднели. СбБПГ, 153.