МУ̀ЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от муле. — Скоро всичко в тоя свят старей / остаря ми муленцето, брей. А. Разцветников, ОНН, 53. — Малко ли съм ти донела, / донела и докарала? / Седем муленца с товаре, / харгале коне с коняре. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 162.


Източник: Речник на българския език (онлайн)