МУМДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Свещар. Одеските българи търсят един мастор мумджия, който да направи свещи добри, да светят хубаво. Π. Р. Славейков, СК, 43. От детинство до последните дни на живота си той е бил много трудолюбив. Пръв в чаршията е отварял дюкяна си. .. Той е бил едновременно и мумджия (правел е лоени свещи), и сапунджия. К. Николов, СЕУ.

— От тур. mumcu.


Източник: Речник на българския език (онлайн)