МУМИФИКА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Специален начин за запазване на труп чрез балсамиране и изсушаване. Така приготвеното вече тяло, наречено мумия, се бинтовало внимателно с множество ленени материи, също напоени с балсамни вещества. Процесът, при който тялото се подлагало на изсушаване и цветът му се изменял, се нарича мумификация. ВН, 1959, бр. 2399, 4.

2. Мед. Изсъхване на труп или част от жив организъм.

— От лат. mumificatio.


Източник: Речник на българския език (онлайн)