МУМИФИЦЍРАН, -а -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от мумифицирам като прил. За мъртво тяло — който е балсамиран и изсушен, който е мумия. Само първият златен саркофаг, в който е било сложено мумифицираното тяло заедно с маската на главата, тежи 120 килограма. С. Северняк, ОНК, 262. Камъните изолирали ледените наслоявания и ги предпазвали от разтопяване. Тези археологически „дълбоки замразявания“ са дали възможност на руските археолози да открият облекло, коли, мумифицирани коне и хора в отлично състояние. ВН, 1960, бр. 2796, 4.