МУНДЍР м. 1. Горна униформена, обикн. парадна, военна дреха, по-дълга от куртка, със златни или сребърни нашивки и два реда копчета. Милко е облечен в черен юнкерски мундир, с бял колан и бели ръкавици. Г. Райчев, Избр. съч. II, 86. Князът слезе в генералски мундир. В. Геновска, СГ, 45. Тънкият и рус старши изкомандва мирно на почетния взвод от стражари, а четирима други, .., с избръснати лица и траурни ленти върху ръкавите на мундирите си, понесоха ковчега навън. Д. Димов, Т, 298. Целият този пакет [от превързочни материали] войникът турга в джоба си или зашива в един ъгъл на мундира си. И. Барбар, ОЛП, 16.
2. Прен. Офицерски чин и звание. Картината на стената .. пробуди в душата му хиляди подробности от времето на войната, изпълни го с предишния военен дух. Бяха настъпили други времена, робски, нищожни, мундирът бе изгубил всяко обаяние, бе станал за гавра на децата. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 416. Пред смаяните очи на Неклюдова той жестикулираше, пламнал внезапно, и се провикваше: "Аз тези подлеци бих ги застрелял! Те опозориха мундира си!“ С. Радев, ССБ II, 288-289. Върху Каравелова, .., падаха сега всичките проклятия за участта на княза и за позора, нанесен на мундира. С. Радев, ССБ II, 261.
3. Прен. Положение, професия на офицер. — Свъртете се в тесничък кръг и се дръжте настрани. Нека се изминат тия бъркотии; после ще е сигур по-друго. Аз за себе си съм решил — ще си гледам мундира. А. Страшимиров, Съч. I, 73. Мазникът Йоно .., бивш дружинен командир от 42-ри пехотен полк, подлец и подлога, .., успял да запази мундира си бог знае с какво пълзене. Ем. Станев, ИК III и IV, 317-318.
— От нем. Montur през рус. мундир.