МУ̀НЯ ж. Диал. Мълния. „Де гиди Яно! Младостта ми гине / по те бе, душо! До три години / роб ке ти бидам, за да ти видам / рамната снага — жалба на душа, / бялото гърло, бялата гуша, / очите черни — муни неверни“. К. Христов, СК, 38. Църната муня да те изеде! Клетва, СбНУ ХI, 169.
— Друга форма: мъ̀ня.