МУРАБЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. 1. Война. Малката дъщеря на абаджията, Янка, слушаше захласнато как Добри разправя за Оджак и руското мурабе, за мора, що натиснал пленените войници в крепостта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 525. — Я си спомни как беше преди двайсет и пет години, когато започваше Севастополското мурабе? Оставиха ли ни ингелизите тогава? И сега няма да ни оставят! Ст. Дичев, Р, 96.
2. Бой, битка. — Преди час ми се обади Димо по телефона — мрънка, оправдава се, че не могъл да предотврати мурабето. А като го попитах къде е бил, докато са играли тоягите, не посмя да ме излъже. Там бил. Ем. Манов, ДСР, 298.
— От араб. прeз тур. muharebe. — Други форми: мοрабè, моарабè, моарeбè, мураабè, мухарабè, мухарeбè.