МУРАФЀТ м. Простонар. 1. Само ед. Умение, изкусност, майсторство. — А твоя милост откъде бяхте? — От Габрово. — Ааа, от пестелджиите демек. Много хубаво! Само че от пестил тук не разбират. Тук искат знания и мурафет. Д. Казасов, ВП, 63. — Бях вече майстор със собствена работилница, но съм ходил при него максус да му видя мурафета. Не работеше старият Филип — рисуваше! С. Северняк, ИРЕ, 18.
2. Пренебр. Начин, по който нещо се прави; номер. Κежо: — Дроб със зехтин! Бοгοй: — Защо са го хвърлили на кучето? Кежо: — За да му вземат гласа .. да не лае. Стар хайдушки мурафет. Н. Хайтов, ИОО, 37-38. Майка ѝ при това сѐ си я учеше и поучаваше на ум и разум; изпичаше я и на всякаква работа и ѝ показваше всякакви мурафети. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 41. — Елица и сто години да учи, няма да научи Севдините мурафети. Оная се е родила научена. А. Дончев, ВР, 244. — Да вземеш и да изпратиш сестра си, отдето е дошла, и то още довечера .., и да спреш тия нощни гуляи. Ние даскали на градски мурафети няма да търпим. Н. Каралиева, ДП, 11.
◊ Показвам си мурафета. Разг. Пренебр. Правя, направям нещо, от което се вижда какъв съм (обикн. за лоша страна, качество). — Ох, отиде ми сърчицето! Ох, главицата ми! .. — Стъкленките си показваха мурафета,
— промърмори си Стратон. Ил. Блъсков, Лат., 1885, кн. 9, 15. Продавам мурафети на някого; продавам си мурафетите. Разг. Пренебр. Изтъквам се, представям се, фукам се. — Да не си полудяла? Мурафети да ми продава... Стой тук и пази! — рече тя и се вмъкна в коридора. Ем. Станев, ТЦ, 115. Той с идването си, барабар, зе да продава мурафетите. Г, 1863, бр. 10, 86.
— От араб. през тур. marifet. — Друга (диал.) форма: марифѐт.