МУ̀РГАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мургав; мургавки. Тя е пълничка, мургавичка, позастаряла тракийка, но бодра. К. Калчев, ДВГ, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)