МУСАФЍРИН м. Остар. и диал. Гост; мусафир. — Няма да си ходиш ти, — му извика кехаята. — Ти си ни мусафирин тази вечер. Хайде, иди там при хората и си залови място. Ц. Гинчев, ГК, 72. — О, синко! — продума старецът натъртено. — Християнска къща за мусафирин човек, за пътник, бива ли затворена? Зато питане иска ли? Ил. Блъсков, ЗК, 36.