МУСЕЛЍНЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от муселин; муселинов. Изведнъж между прошарените глави на мъжете и подпухналите, побелели от пудра, женски лица, той зърна младо, свежо лице. Бяла муселинена рокля обгръщаше стройно, гъвкаво тяло. В. Геновска, СГ, 125.