МУСКА̀ ж. Малка торбичка, в която са зашити атрибути, предпазващи от зло, или предмет, знак, който се носи от суеверните хора като магическо средство за предпазване от болести и нещастие; амулет, талисман. — Някому лошотия или уроки връхлетяло на добитъка, на чадата, той, дядо Хаджия ще му даде муска, хем само за пет гроша едната, а като си я върже човек на врата, туй ѝ е на лошотията: пропилява се по пръждомите! А. Страшимиров, А, 557. — Та, исках да ти разправя за деветте камъчета. Дико ѝ казал да ги зашие на муска и да ги носи девет месеца до сърцето си, ако иска да има дете. К. Петканов, ЗлЗ, 231. — Дай муската! Бори извади муската от пазвата си, майка му я целуна. Й. Вълчев, СКН, 107. Караибрахимовият кон струваше поне двеста. И Караибрахим беше платил сто дуката да му напишат свещените муски, които беше вплел в гривата му — да не го урочасат. А. Дончев, Вр, 37.
◊ Изгубил си муските. Диал. Налудничав, извеян човек е.
— От араб. през тур. muska.— Друга (диал.) форма: моска̀.