МУ̀СКОР, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мръсен, мърляв; мускорив, мускорев, мускурлив. Из катуните наскачаха цигани — дрипави, чорлави, мускори. Ил. Волен, ДД, 64.
— Друга форма: муску̀р.
