МУСКОРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мръсен, мърляв; мускор, мускорев, мускурлив, мускур. — Ти ко ша ми дадеш? — дигна мускоривата си глава Иванчо. А. Каралийчев, ЛС, 39.
