МУ̀СКУЛ м. Анат. Орган, съставен предимно от месеста тъкан, който извършва двигателна функция на организма у човека, гръбначните и някои други безгръбначни животни. Морето едва се чуваше .. беше приятно да се лежи така, под тънкото одеяло, с отпуснати мускули и лениви мисли, които не отвеждаха по-далеч от следващия миг. Ем. Манов, БГ, 30. Той беше облегнат, почти паднал въз стената, лицето му беше черно, подпухнало, .. ни един мускул не трепваше у него. Стоеше като вдървен. Й. Йовков, Разк. I, 49. Човек без вяра не е друго нищо, освен една проста плът. Неговото сърце — само телесен мускул. Ч, 1870, бр. 3, 78. По улицата препускаше и цвилеше ужасено кон с разкъсана задница. Парче от току-що падналия снаряд го бе засегнало и раздрало мускулите почти до самата кост. П. Вежинов, ВР, 59. Движенията на човешкото тяло се осъществяват от костите и мускулите. Костите са пасивната, а мускулите активната част на двигателния апарат. Анат. VIII кл, 41. Двуглав бедрен мускул. Дъвкателни мускули. Мимически мускули. Объл мускул. Плоски мускули. Седалищен мускул. Шийни мускули.
— От лат. musculus 'мускул, мишци'.