МУСОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който обича да пее или да слуша църковни песни. Най-после предложиха да попее Мирончо. Това внимание подкачи мусолюбивия хаджи Атанасия, също славен по своето сладкогласие в черквата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44.