МУСТАКЛЍЯ ед. неизм., мн. -лѝи, прил. Простонар. 1. Мустакат. Един мъж в дълъг кожух, мустаклия, ни прави място върху дъската, на която е седнал. Й. Радичков, ЧП, 194. Под чинарите седяха възрастни мустаклии котленци, които се любуваха на младите. Й. Радичков и др., ГСП, 144.
2. Като същ. мустаклѝя, мн. мустаклѝи, м. Човек, който има мустаци. Мустаклиите са отличават по ледените висулки, които увисват от краищата на мустаците им. Кр. Григоров, Р, 37.