МУСТА̀ЧКИ мн., ед. (рядко) муста̀чка ж. 1. Умал. от мустаци. С него заедно влезе и един друг непознат господин, .., с малки черни мустачки. З. Стоянов, ЗБВ I, 326. Наместо предишното голобрадо момче, .., сега се яви заякнал и възмъжал левент, със засукани черни мустачки. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Той [кандидатът] бе висок младеж с бледо лице и модно подстригани мустачки. Д. Димов, Т, 551. Изведнъж в отвора .. се показа грижливо обръснато старческо лице с късо постригани, червеникаво боядисани мустачки. П. Вежинов, СбСт, 57. От двете страни на носа на горната устна [на котката] са разположени няколко дълги и остри косъма — мустачки, които са осезателни органи. Зоол. VII кл, 119. Недалече от брега плува мрянка, търси си храна по дъното, мърда с мустачки. Ем. Станев, ЯГ, 13-14.
2. Бот. Видоизменени клонки или листа, във вид на нежни удължени израстъци, с които някои растения се залавят за околните предмети; мустачета. Лозата и поветът имат катерливи стъбла, които се прикрепват върху съседните растения чрез мустачки. Бтн VI кл, 42. Растението протягаше към слънцето своите сочни ластари и вити мустачки. Ст. Загорчинов, ДП, 179.