МУ̀СУРА ж. Диал. Муцуна, мутра. — Като го дочепах за мусурата, тамам на три пътя му натиснах главата в коритото. Ил. Блъсков, ПБ III, 45-46.

— От гр. μουσούρα.


Източник: Речник на българския език (онлайн)