МУТ, му̀та̀, му̀то̀, мн. му̀тѝ, прил. Диал. Ням. Докле глуиа прочуе, докле мутиа прооратува, докле кьоравия прогледне, дотогава работата тука да а нема. СбНУ ХII, 145.
— Рум. mut от лат. mutus.
