МУТА̀ВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Голяма торба, чувал; вретище, врещ, вреща, вреча, платненик, платник1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)