МУТАГЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който предизвиква мутации. Експерименталните изследвания показаха твърде категорично, че далеч не всички канцерогенни вещества имат мутагенни качества. Поради всички тези доводи мутационната теория с всички онези варианти, чрез които тя се представя напоследък, не може да има общовалидна стойност. Р. Райчев, НКД, 128. На кораба са правени опити над семена от висши растения за проверяване влиянието от продължителната космическа безтегловност, взаимодействието с други мутагенни фактори. РТЕ, 1970, кн. 6, 1. Мутагенно действие.